Постинг
20.12.2008 17:47 -
Наблюдател
Автор: imagine
Категория: Лични дневници
Прочетен: 471 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.11.2011 00:35
Прочетен: 471 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 19.11.2011 00:35
Случвало ли ви се е да гледате живота отстрани - да усещате, че не сте инициатор, а просто наблюдател... Случвало ли ви се е да знаете верния отговор, но да седите в ъгъла и да си мълчите? Колко пъти сте вървели с наведена глава, само защото днес не е бил вашия ден...
Били ли сте на парти и точно в разгара на купона, когато са паднали всички задръжки и на никой не му пука как изглежда - вместо да танцувате отгоре на масата - отегчено сте се подпрели и твърде неподходящо за случая сте се замислили...
Колко пъти сте си казвали: това не ми стои добре; аз не мога да танцувам така; може би не съм достатъчно умна; ако имах повече пари или той не би ме харесал... Досега не го осъзнавах, но след като ги изброих едно след друго установих, че това са комплекси. Но ако кажеш - трябва да отслабна; трябва да уча повече; трябва да общувам с повече хора; трябва да усвоя някое ново движение; трябва... трябва... Това са същите комплекси, но изразени като планове и цели. Може би положението не е толкова отчайващо - вече виждате грешките си и осъзнавате как можете да се промените. Сега остава само най-трудното - да го направите.
Може би живота ни е тази игра, в която вечно сме недоволни, вечно има какво още да се желае, какво ново да се научи. Откривайки грешките си, разпознавайки желанията си и поставяйки си нови цели, ние преодоляваме комплексите и изграждаме себе си - такива каквито искаме да бъдем.
Били ли сте на парти и точно в разгара на купона, когато са паднали всички задръжки и на никой не му пука как изглежда - вместо да танцувате отгоре на масата - отегчено сте се подпрели и твърде неподходящо за случая сте се замислили...
Колко пъти сте си казвали: това не ми стои добре; аз не мога да танцувам така; може би не съм достатъчно умна; ако имах повече пари или той не би ме харесал... Досега не го осъзнавах, но след като ги изброих едно след друго установих, че това са комплекси. Но ако кажеш - трябва да отслабна; трябва да уча повече; трябва да общувам с повече хора; трябва да усвоя някое ново движение; трябва... трябва... Това са същите комплекси, но изразени като планове и цели. Може би положението не е толкова отчайващо - вече виждате грешките си и осъзнавате как можете да се промените. Сега остава само най-трудното - да го направите.
Може би живота ни е тази игра, в която вечно сме недоволни, вечно има какво още да се желае, какво ново да се научи. Откривайки грешките си, разпознавайки желанията си и поставяйки си нови цели, ние преодоляваме комплексите и изграждаме себе си - такива каквито искаме да бъдем.
Няма коментари
