Постинг
20.12.2008 18:18 -
И днес вали без да спира...
Автор: imagine
Категория: Изкуство
Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.08.2012 12:18
Прочетен: 492 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 24.08.2012 12:18
И днес вали без да спира... Залива града със сълзи...
Моите свършиха отдавна... Пресъхна ми душата от болка.
Мъката ми вече не се излива, а вътре в мене се събира и се свива.
Свива се в гърдите ми - притиска и разкъсва - пречи ми да дишам...
Горчивина присяда ми на гърлото, но сълзи така и не потичат...
Закърняла е душата ми от болка...
Как вече толкова време, аз сили не намерих да простя -
на теб - че си отиде, на мене - че не те спрях
и на света, който те отблъсна...
Как аз толкова време, думи не намерих, с които да изкажа,
че ти за мен си всичко, че всеки миг ми липсваш
и как болезнено и силно още те обичам!
Но това са просто думи - не стигат да опиша...
Дали помни някой това, което ни свързваше?
Дали знае някой колко безгранично се обичахме?
Дали вижда някой, че обичта ми в мъка се превърна
и вали без да спира... Залива града със сълзи...
Моите свършиха отдавна... Пресъхна ми душата от болка.
Мъката ми вече не се излива, а вътре в мене се събира и се свива.
Свива се в гърдите ми - притиска и разкъсва - пречи ми да дишам...
Горчивина присяда ми на гърлото, но сълзи така и не потичат...
Закърняла е душата ми от болка...
Как вече толкова време, аз сили не намерих да простя -
на теб - че си отиде, на мене - че не те спрях
и на света, който те отблъсна...
Как аз толкова време, думи не намерих, с които да изкажа,
че ти за мен си всичко, че всеки миг ми липсваш
и как болезнено и силно още те обичам!
Но това са просто думи - не стигат да опиша...
Дали помни някой това, което ни свързваше?
Дали знае някой колко безгранично се обичахме?
Дали вижда някой, че обичта ми в мъка се превърна
и вали без да спира... Залива града със сълзи...
Няма коментари
